За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчините си пръсти.
Но, не... Младата жена на отсрещното легло не е щастлива. Тя е обгърнала малкото телце и плаче. Плаче без глас. Сълзите се стичат по лицето и.   Красива е, независимо, че е родила преди няколко часа. Знам за нея, че се казва Валя и е от някакво Великотърновско село, не му помня името вече.
В този момент влиза главният лекар и се насочва към нейното легло.
- Какво сега, ще ревем ли? За тези неща се мисли по-рано .
Потръпвам от тона му, а Валя вдига към него красивите си очи и за пръв път издава някакъв подобен на стон, звук. 
- Ето тук ти оставям декларацията. Прочети я и гледай до два дена да си взела решението си, че хората няма да чакат.
Добре е, че напуска бързо стаята защото ми идва да изкрещя. Ставам и отивам при нея. Цялата се тресе, вече плаче с глас. Поемам детето от ръцете и. Страх ме е да не го изпусне. Страх... сега вече знам, че една майка няма току-така да позволи да се случи нещо лошо на детето и, но... тогава нямах още представа.
- Аз идвам от "Дом майка и дете", това е декларацията, че се отказвам от рожбата си. Божичко! Божичко... толкова е хубав, вижте го! - ръката и трепери - Татко като разбра, че съм бременна ме изгони. Срам - вика- срам от хората. Ти ни закопа, мръснице! Добре, че беше кака ми, доведе ме в Плевен и така... никой няма да разбере, че съм раждала.
Валя протяга ръце, подавам и малкото вързопче и се връщам на своето легло. В стаята настава мъртва тишина, чуват се само птичките през отворения прозорец.
- А не си ли мислела да си го вземеш? - това е Мария, тя е единствената от нас с второ дете, другите сме първескини.
- Аз съм на деветнайсет. Миналата година завърших гимназията и тъкмо се бях хванала на работа в Търново... стана това и... Изкарах четири месеца в дома... Татко ме не иска на село. Нямам квартира, нямам работа. Божичкоооо! Майка идва два пъти и то все скришом. Сега чакам да дойдат момичетата от дома и да им кажа да се обадят на кака, че съм родила син... Божичкоооооо!
Мълчим. Толкова много болка има в гласа и, толкова безнадеждност. Какво да кажеш в такъв момент. Мълчиш, а ти се иска да можеш да отнемеш поне малко от товара на едно човешко същество, непознато, а в същия този момент толкова близко...
Мълчим.
Валя се залюбила със сина на някакво Търновско партийно величие, забременяла. Той уж искал да се женят, а се оказало, че заминава за Москва да учи. Тя била вече в петия месец, късно за аборт. Останала сама, объркана, уплашена...
Не подписа декларацията нито на втория, нито на третия, а на четвъртия... На четвъртия дойде главният лекар, държа се арогантно. Явно беше обещал детето на свои хора, защото по едно време загуби контрол.
- Подписвай! Подписвай, бе момиче! За каква се мислиш, а? За героиня?
- Да, ще подпиша, но не за осиновяване, а за временно гледане в дома - Валя беше доста по-уверена и дори вече не плачеше - Но ще подпиша утре като ме изпишете и като се прибера горе. Няма да ви го дам на вас.
Петият ден...
Всички се радваме. Днес ни изписват и ще можем да се приберем в къщи с най-голямото си щастие на ръце. Една след друга стаята напускат Мария, Весела, Галя. Оставаме аз и Валя. Разтревожена съм защо ме задържат още, да няма нещо нередно с детето. Не, оказва се, че лекарката била извикана по спешност за малко, а трябва да подпише документите. Валя чака линейката от "Дом майка и дете".
Една възрастна, отрудена женица спира пред всеки прозорец и пита нещо. Вече е пред нашия.
- Да имате Валя от... Валееееееее, мамо! Дошли сме, мамо, с татко ти, с такси... дошли сме, мамо, с пеленки... Да те земем! Да земем и внук си! - очите и са пълни със сълзи, и с нежност, и със загриженост.
Майчица!
Вратата се отваря, викат мен. Прегръщам Валя и искам да и кажа нещо много хубаво. Нещо...нещо, не ми идва нищо друго наум освен:
- Късмет, майче!
Красивите кафяви очи ме гледат с радост:
- И на теб, и на теб!