|
 Любовта е за нещастници. Ония малки тъпи и незадоволени хора. Ония, които искат да бъдат погалени да се почувстват силни. Това, че си талант не те прави-по малко нищожество от тях.
Две деца си говорят. И двете са глупави. И двете са слепи. И двете си имат проблеми. И двете миришат на мърша. И двете са си позволили твърде много. И двете си вярват. И двете са пълни боклуци. Само факторите са им различни, но това не ги прави по-малко боклуци. И двете не искат да си признаят. И двете нямат нужда едно от друго. Те са сираци. Сираци по всеки един параграф. Те са жестоки, със себе си и с околния пъстричък свят. Хранят се с кръв, лягат си с демони и пълни са с бездни от страх. Позират доволни със пълни гърди. Мислят, че силни са страшно. И двете са слаби, най-крехки и дребни. Прах от нечия стъпка. Деца. Искащи ласка, да бъдат царе. Нищожни, малки, слепички хора. Надменни със грозни лица. Сами се рисуват, правят се хубави. Скачат, надигат глава. Тълпа безпощадна не можеш да скриеш. Нисък, дребен, грозен, дебел. Колко можеш да скочиш? Метър?
Не, няма ме мен. Не съм аз това. За други чета тук.
Две деца... ми той ги познава. Те са негови някакви хора. Какво ме засяга. Я съчувствено да въздъхна. НЕ! Мене ме няма пък там. О, има те. И още как. Та ти си тук. Във цялата прелест. Всеки един скрит, подмолен, малък елемент. Всеки със своето домино с перли по гъза скриващи стрии. Най-хубави сме, най-красиви. Най-умно извисени. Мислиш си, че ме познаваш? Че знаеш всичко за мен? За моите навици? За мойте желания? Въжделения? Способности? Знаеш какво искам? Какво чувствам? Какъв съм?
Знаеш ли? Ох, неуверено същество, нима наистина знаеш? Изменчив съм аз. Толкоз лукав. Наистина ли мислиш, че знаеш? Малко човече със изводи в шепи, гледа с доверчиви очи.
Гъдигъдгъдгъъъъъъъъ
Колко ти чорлава косичката. Днес не си се къпал? Смърдиш ми. Но аз не съм гнуслив.
Гъдигъдгъдгъъъъъъъъ
Аз съм едно малко дете. Тъпо и неуверено. Сляпо съм аз. Пълно с проблеми...
Аз едно просто от вас.
|
Любовта
Любовта е за силните големи лоши Чудовища.Тези който могат да издържат на болката да губиш, да си нараняван , лъган и мамен и все пак да си това "Чудовище" което да се изправи след като е било блъснато в калта , да се отърси и продължи.Да гледа към звездите.
Човек и "скъпо чудовище" си говорили, спорили за човека в новото време.Той бил ужасен, миришел, подлец бил, с маска на красив ангел - а отвътре прояден -изгнил. Бездуховен.Осъден бил да живее в помия, и да умре сред себеподобни хора,фалшиви, на новото време.Човека, скачал и пропадал още и още. Но попаднал на едно Голямо и скъпо чудовище. И то го научило да гледа към звездите и да пее. Но било късно - осъден на смърт бил човека на новото време от по висши хора заради суетата, алчността, слабостта си, страха си,нищожността си.Той бил просто прашинка. Нататък е ясно. Въжето изкусно през шия та, после -смъртта. Но там в разкривените,в сините устни напирала пак песента.И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? -
Той съдника, бедния човек, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно!
"Чудовището"- Какъв ти тук ужас?! -
Той пеел човека. -
Това е прекрасно, нали?
Погъделичкай трупа ми изстинал, любовта ми мъртва скрита зад посинелите ми устни на скъпо чудовище.
Аз съм едно голямо лошо Чудовище, като теб - човек на новото време. Не не съм уверена , Не. Но гледам звездите. И зад посинелите устни напира пак песента.
(Никола Вапцаров & "Скъпото чудовище")
Скъпото Чудовището
Аха
Хари
:)
Веселина
RSS на коментарите по тази тема