Loading...
Ще започна с една малко позабравена история, за някои може да е смешна, за други – тъжна.
Преди години България и светът бяха учудени от едно „епохално откритие”. Някакъв си беше осенен от идеята, че Америка не е била открита от Христофор Колумб, а от …. Драгинко от Охрид?!
Че като заваляха „публикации” – от „автора”, от журналисти, търсещи сензация в тогавашните медии! „Авторът” пишеше къде ли не, преписваше от самия себе си, самоцитираше се … Журналистите – и те! Преписваха и от „автора”, и от колегите си, и от себе си! И така – внушителен брой „научни доказателства”! Сериозните хора се смееха, никой не хващаше вяра на глупостта, но „авторът” не миряса в нагона си да се прослави. Потърси дори за подкрепа тогавашния Председател на БАН акад. Ангел Балевски, даже му предложи „съавторство” в „откритието” си. Бачо Ачо, както всички наричаха академика, известен с чувството си за хумор и собственик на много вицове, полунасмешливо-полусериозно му отговори: „Председателят на БАН не е историк, а машинен инженер!” После историята постененно затихна.
Е, аз си спомних за „откритието”, четейки рояк публикации и изявления, че Иван Костов бил съпричастен към тайните служби на тоталитарния режим – ни повече, ни по-малко и на съветското военно разузнаване ГРУ. Та кой ли не се упражняваше на тая тема? И всички, също като „случая Драгинко” преписваха и се позоваваха един на друг и на самите себе си! Лавинообразната манипулативна инсинуация взе застрашителни размери, затова аз я кръстих „Операция Драгинко”! Тъй де, няма само министър Цветанов да бъде кръстник на операции?!
Един по един излизаха на светло „светилата”, „посветени” като в масонска ложа в „Операция Драгинко” – няма да изброявам всички имена, интересуващите се могат да си направят сами справката за лицата (ако тия имат лица, а не някой друг анатомичен орган), но от общото гюбре не мога да не отделя някои. Не мога да не отбележа, например, едно интервю на някой си Антон Тодоров в Дачковите „Гласове” (17.12.2010 г. 15:04 ч. http://www.glasove.com/article-11217.php). Е, тоя е пресен преписвач от по-старите Кольо Парамов, Богомил Бонев, Иван Ценов, Георги Ифандиев, д-р Николай Михайлов – все хора, с отрицателна фиксация върху Костов, както и самият Дачков, прочул се скандално с оповестяване на още по-скандалните СРС-та и със съпричастността си към един от сегашните кандидати за президент. И понеже Дачков минава за журналист, редно е да се направи уговорката, че и други журналисти, също както в случая с Драгинко, подеха операцията, позовавайки се на горните и тиражирайки техните измислици.
А изглежда всичко тръгна от едно интервю на Кирил Косев във в. „Нова зора”, бр. 30, 01.08.2006 г. – орган на едноименната партия, коалиционен партньор на БСП.
Нека с няколко щриха хвърлим поглед на интервюирания, така, както е представен в достъпен вид в Глобалната мрежа.
КОСЕВ, Кирил Димов – Гошо (Роден в Сибиу, Румъния на 27.V.1919), офицер от царското Разузнавателното отделение на Щаба на войската преди 9 септември 1944 г., същевременно БКП-партиен и военен деец – командир на Горнооряховския партизански отряд и зам.-командир на ХIII ВОЗ. След Деветосептемврийския преврат – майор, началник секция РО-2 МНО (второ разузнавателно отделение за борба с антинародни прояви), следовател към МНО във времето на лагерите, началник-щаб на обединение (1955), командващ обединение (1960–1966); зам.-министър на отбраната по бойната подготовка (1966–1971); началник на Главно. политическо управление на БНА (ГлавПУНА). Стигнал до звание генерал-полковник. По-късно Желю Желев го разжалва на редник за греховете му в края на 40-те години – участие в убийства. Работил е и в Първо главно на ДС. Член на управителния орган на Обединен съюз на пенсионерите в България с шеф Сава Гърбузанов, той пък – член на управата на „Нова зора”.
Младият Косев-Гошо като генерал
За „народополезната” дейност на Кирил Косев няма да се спираме обстойно, достатъчно е да цитираме един документ:
„Доклад на началника на Главното политическо управление на Българската народна армия генерал-полковник Кирил Косев от 4 март 1972 г. до министъра на отбраната се прави отчет на извършената дейност по възродителния процес и се дават допълнително указания за по-нататъшното изпълнение на решенията на Секретариата на ЦК на БКП (ДИМИТЪР ЛУДЖЕВ, ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ,София, петък, 21 февруари 1992 г.)”
Но за да бъде досущ като в случая „Драгинко”, ще приведем два цитата като пример за „лавината” от все един и същия компромат:
„Преди 5 години* в една доста обемиста статия, преминала незабелязано през периодичния печат, пенсионираният генерал-полковник Кирил Косев, работил и за царското, и за комунистическото военно разузнаване, направи сензационни разкрития, които до голяма степен обясняват днешното състояние на българската държава. Той съобщи конкретни имена на хора, които са станали агенти на тайните ни служби веднага след 9.09.1944 г. С тяхна помощ комунистите разгромяват военната конспирация на царските офицери и окончателно присъединяват страната към съветския лагер. 45 години по-късно същите агентурни фамилии пак са на власт – този път чрез своите синове и дъщери …. Дори за „великия“ Иван Костов ген. Косев съобщава доста интересни факти, които изясняват малко неочакваното му присъствие в изисканата компания от „сини“ велможи”.(в. „Атака”, бр. 812, от 28.05.2008 г.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=48360&edition_id=812&format=еtml)
„Силно интригуващо, почти като в роман на Александър Дюма, за важни събития от нашата политическа история си спомня о.з. генерал-полковник Кирил Косев, офицер от царското разузнаване преди 9 септември 1944 г., преминал по-късно в редовете на БКП и заел високи постове в ръководството на армията по време на тоталитарния режим на Тодор Живков. Генералът разкрива механизма, чрез който след 10 ноември 1989 г. към върховете на държавната власт са изстрелвани личности, абсолютно непознати до този момент в българското публично пространство. Обяснението е просто и логично – те са наследници на нелегална агентурна група, работеща за червеното правителство на Отечествения фронт, поело съдбините на България след преврата на 9 септември 1944 година. След 45 години тайна „служба“ идват и наградите за извършената дейност. Кодовото название на шпионската формация е „Х-11“, известна още и като „Легионерският център“ … Интересни са данните за „големия син политик“ Иван Костов, който според червения генерал е бил сътрудник едновременно на КГБ и ДС и е бил обучаван в авиошколата на град Кременчук в тогавашния СССР (в. „Атака”, Четвъртък, 11 Ноември 2010г
http://vestnikataka.bg/arcеive.pеp?broi=1468&text=&fromDate=&toDate=&newsID=87213).
Ето оригиналният цитат от „разкритията” на „генерала”, сега пенсионерски деец:
На „пенсионеро-генералските” глупости повече няма да се връщаме, но тук трябва да се отбележат някои неща:
Първо, даже на началника на ГлавПУНА едва ли е било позволено да надникне в архивите на КГБ – светая-светих на тайните руски служби. И след като никой преди това не беше споменавал подобен „факт”, явно е, че е измислен. Косев не е глупав, съзнава измишльотината си, затова е упротребил индиферентното глаголно време „станал”! Естествено, факти и доказателства няма, иначе Косев не би се посвенил да ги оповести гръмогласно и назидателно!
Второ, Косев изрично пише „КГБ”, а не „ГРУ” и е немислимо да не знае разликата между разузнаване и контраразузнаване – военно и цивилно. Пък и колко му е било да добави абревиатурата на съветското военно разузнаване „ГРУ” – хем за по-голяма „достоверност”, хем да подсили черната боя на компромата! Ама явно не е посмял, сигурно за да не лъсне съвсем лъжата.
Трето – може би най-важното. Пасквилът на Косев в „Нова зора”, бр. 30, 01.08.2006 г. явно не е бил четен от „специалистите по инсинуациите” (ограниченият потребителски интерес към тази заводска малотиражка и днес е факт), те само са чули и са предавали един на друг от уста на ухо и обратно „клюката”. И както е в народната мъдрост – една клюка в началото на селото е перце, а в края му – гъска, та в последствие „КГБ” се трансформира в „ГРУ”! И тая клюка започва да шества в публичното пространство като гъската от народната мъдрост, пощипвана от кого ли не – пак без някой да приведе и грам доказателство! Досущ като „Случаят Драгинко”!
Но нека да се върнем към двата цитата от в-к „Атака” – сега мимоходом, а в последствие и по-подробно.
Нека да се запитаме, като почерпим информация от брой 7, година 55 от ноември 2006 г. на сп. „БОРБА”, Издание на Централния Управителенъ съветъ на Българския Националенъ Фронтъ (http://www.bnfront.com/borba169.pdf, и предишния брой 6), за да си изясним как така „след 45 години тайна „служба“ идват и наградите за извършената дейност от агентурната група „Х-11”.
Няма как да е „след 45 години”, защото процесът срещу “агентурната група Х-11 – Легионерския център-2” започва на 27 юли 1948 г. (нак. о.х. дело 1226 по описа за 1948 г). Обвинителният акт по делото е изпратен предварително на 5 юни 1948 г. на Георги Димитров – много преди началото на процеса. Върху него с червен молив след всеки подсъдим той написва каква да бъде присъдата. Георги Димитров използва предимно две думи: “терорист” и “смърт”. Присъдите са произнесени в рамките на месец и са тежки – при 69 осъдени легионери са произнесени 13 смъртни присъди (от които 3 задочно, останалите на различни срокове затвор.
Та такива са „наградите” за извършената дейност от групата „Х-11“. Комунистическата Държавна сигурност разгромява без жал комунистическата войскова агентурна структура на легионерите, поставили се в услуга на „народната власт”. Не е пощаден и нейният ръководител – комунистическият генерал Петър Вранчев, началник на РО при Щаба на войската – уволнен, разследван и изтезаван, защото легионерите били не само негови, а и “двойни агенти – англо-американски шпиони, поддържали контакт с английската военна мисия към Съюзната контролна комисия в София”.
А е редно и да се запитаме – каква е ролята на самия Кирил Косев в случая с агентурната група „Х-11” като началник секция РО-2 МНО? След като началникът на РО Петър Вранчев търпи санкции, защо ли подчиненият му началник секция РО-2 – (нали, Божем, тъкмо това Второ разузнавателно отделение е предназначено за „борба с антинародни прояви”) не само се е изхлузил между капките, но и се е втурнал към върховете на войнската кариера, вероятно заложил на двуличната си природа?
Пък на всичко отгоре същият Кирил Косев сега ни кара от страниците не на кое да е, а на „Нова зора” да му вярваме на брътвежите с маниакалната убеденост на „абсолютна истина с вечна инстанция”?
Хайде де! Дали пък има чак толкова наивни?
Не ни е нам работата – нека историята се произнесе – кой кого е мамил. Дали завербуваните легионери са действали, някои съзнателно, други не – в полза на комунистическото войсково разузнаване, за да разгромят вътрешната и задграничната опозиция, или обратното – използвали са положението на „облагодетелствани лица” да контактуват със съмишленици, някои от които – с открито профашистки настроения.
Или просто това е някакъв нашенски рецидив на известното в световен мащаб противоборство между разузнаване и контраразузнаване, добило у нас гротескни размери, включително и в наши дни – при обявяване от Комисията по досиетата на сътрудниците на репресивните органи на комунистическия режим. Да напомним, че много по-късно от годинината на разигралия се легионеро-шпионски процес – през 1974 г. – е издадена заповед от Димитър Стоянов – тогава министър на МВР. С нея се забранява на Второ главно управление (контраразузнаването) да извършва операции зад граница, приоритет на Първо главно управление (разузнаването, където пък е имало отдел „Остри мероприятия“ с началник Иван Горинов, впоследствие – зам.-началник на ПГУ). И всичко това явно е заради ревността между двете Главни управления – едното да не обира „овациите” за сметка на другото.
За съжаление освен Кирил Косев Операция „Драгинко” бъка и от други субекти с образа на „Двуликият Янус”! И тук няма да споменаваме за такива като бившия газ-шеф Васил Филипов. Освен че нивото е много ниско, за него е достатъчна народната мъдрост: „Газ глава затрива!”.
Другият, по-мастит, „достоверен” източник на тиражирана информация за „агентурното минало” на Иван Костов е Кольо Парамов. Нека хвърлим щрих и на неговата богата биография:
Кольо Петков Парамов е роден на 2 август 1954 г. в старозагорското с. Змейово, На 19 ненавършени години става член на БКП, после – дясната ръка на министър-председателя Андрей Луканов. После червен депутат от 36-ото Народно събрание 1991-1994 г. През 1995 г. е назначен за шеф на вътрешния контрол в БНБ, от 1996 до 1998 г. е главен ревизор там по времето на бума на лошите кредити и хиперинфлацията, шеф на телевизия „7 дни“ през 2002 г, съветник на „Атака“ – партийният вестник му дава редовно трибуна, През 2003 г. става съучредител на Българския граждански и военен съюз заедно с полк. Радион Попов. Основател е на „Защита“ заедно с Петър Берон. През есента на 2006 г. участва в създаване на Граждански съюз „Нова България“ начело с икономиста от Лондон Димитър Иванов – бивш президентски съветник. Бойко Борисов го назначава на 25 януари 2010 г. „на половин щат”, но само седмица се задържа на поста си, а е трябвало да предлага съвети за алтернативни решения по “връзката между реалната икономика и паричната политика”. Комисията по досиетата го обявява за съпричастен с репресивните органи на тоталитарната власт като резидент Яков на два пъти – като депутат от 36-то НС и като бивш главен ревизор на БНБ.
Дословен цитат:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОМИСИЯ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ
Обявен с РЕШЕНИЕ № 71/ 22.07.2009 г – Българската народна банка
Обявен с РЕШЕНИЕ № 14/ 04.09.2007 г. – народни представители
|
Три имена |
Кольо Петков Парамов |
|
Дата на раждане |
02.08.1954 г. |
|
Място на раждане |
С. Змеево, обл. Ст. Загора |
|
Вербувал го служител |
Валери Александров Груев на 12.06.1979 г. |
|
Ръководил го служител |
Валери Александров Груев |
|
Структури, в които е осъществявано сътрудничеството |
Управление „Гранични войски“-ДС |
|
Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството |
Резидент |
|
Псевдоними |
Яков |
|
Документи, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1 |
Картон обр. 4; рег. дневник; протоколи рег. № 34/ 20.03.1990 г. За унищожаване на лично дело ІА-3243 и рег. № 61/ 22.05.1990 г. |
|
Снемане от действащия оперативен отчет |
1986 г. |
|
Публична длъжност или публична дейност |
Народен представител в 36-о Народно събрание |
Преди да зададем някои въпроси към Парамов, нека да му дадем думата като „достоверен” източник – така, както той самият се е проявил по собствените му думи:
Изявление на Парамов пред frognews.bg от Вторник, 28 Юли 2009 http://frognews.bg/news_13970/Koljo_Paramov_BSP_sasipa_finansoviia_kontrol_za_da/
„Костов като перфектен икономист, финансист и държавник на младини владееше твърде добре системата на кодираните географски координати, съчетани с психоустойчивостта на личността. Проф. Саркисян много по-добре от мен би ни насочил за Иван Костовите умения … който той изучаваше, когато се подготвяше като „агроавиатор” в Съветска Украйна … Иван Костов пак успя. Той доказа, че разбира от кодове. Не съм се и съмнявал в това. Учителите ни бяха сериозни и далновидни хора …”
Още – негово интервю във Вестник НОВИНАР, 25 септември 2007 година.
Още – негово интервю пред БНТ според VeVesti от Вторник, 02 Февруари 2010 08:19: „С Иван Костов бяхме в една специална школа в Украйна по време на бившия СССР и се обучавахме …”
За справка:
И още – прословутото Парамово писмо до президента Първанов, където покрай страстната си защита на неговия „Патриотичния съюз “Защита” и на наричания и от него „Негово Величество” (??!!) измислен „цар”, не пести черните краски по омаскаряването на Костов:
„…Костов бе възможно най-добрата присадка на БКП/БСП към корена на демократичните сили в България … И днес ако се върнем към онова време и проследим лидера на ДСБ г-н Иван Йорданов Костов, от април 95-та до октомври 96-та и от 29 декември 96-та до 26 май 97-ма ще установим следното. Иван Костов излъга по най-безпардонен начин всички, които се докоснаха до него...” и т.н и т.н. все в същия стил!
И още – Парамовото провикване от Лондон, 20 юни 2011 г., в което той се самообявява за „детайлен анализатор костовед и задкулисен познавач на живота на Иван Йорданов Костов”:
„ … Кормчията Костов е като потъващ „Титатик”, но проявява способности на балкански факир: едно говори, друго подготвя, трето прави, четвърто обяснява, а пето реализира. Непоправим чародей на наглостта, съчетана с безскрупулна безнравственост, язвителна и подла човекомразност, политическа безпринципност и хамелеонщина ...” и т.н и т.н.
Това са само част от Парамовите изцепки – пълна справка могат да направят интересуващите се, ако намерят това за необходимо.
И накрая нещо много любопитно – едно Парамово проплакване – и то тиражирано многократно в печатни и електронни медии:
„Време е парламентът да реши и да ни разреши, в преходните и заключителни разпоредби на Закона за досиетата, да съществува регламентация, която да ни позволи да кажем и ние с какво сме се занимавали. Аз настоявам от една година за това право … ние сме със затворени уста – това не е правилно, дори не е морално! Няма закон, който ни разрешава да нарушим обета, даден към държавата ни и скрепеният ангажимент с декларациите, които сме подписали преди време.”
Ха сега да видим от какво проплаква Парамов? Според него със Закона за досиетата държавата е нарушила договора едностранно – тя се е разприказвала, а той не може да стори същото – „да наруши обета, скрепен с подписаните декларации за сътрудничество”?!
Забележете – става дума за обета, ангажимента към държавата ни – нашата държава!
А дали да повярваме, че Руската държава му е разрешила да говори за обета, ангажимента към нея? Сигурно е, че никой не му е разрешил да говори за „учителите си – сериозни и далновидни хора”, обучавали го в „една специална школа в Украйна по време на бившия СССР”
Тогава? Значи, говорейки освен за себе си, но и за Костов, Парамов самопроизволно, без разрешение, е нарушил „обета”, „ангажимента” си към московските тайни служби? И това ли трябва да повярваме? Пък ако речем да повярваме доверчиво на Парамовите думи, все пак да го запитаме:
Не го ли е страх от „дългата ръка” на ГРУ?
Да напомня: Даже 52-годишният заместник-директор на ГРУ генерал Юрий Иванов почина трагично при неизяснени обстоятелства „докато се къпел“! Къпел се Юрката – според сведенията – в открит воден басеин, но при аутопсията май открили в белите му дробове вода от закрито пространство, при това – със следи от шампоан, както е при къпане във вана?!
За справка: Виктор Суворов, Suvorov V. Inside Soviet Military Intelligence, London: MacMillan Publishing Company, 1984
http://scilib.narod.ru/Military/Suvoroff/Intel/intelligence_engl.html#07
Нека сега пак да се върнем към горния цитат от в. „Атака”, бр. 812, от 28.05.2008 г.
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=48360&edition_id=812&format=еtml) и да го допълним:
„Сблъсъкът на достоверни факти с компроматни лъжи доведе до може би очаквания и планиран ефект – никой да не вярва на нищо ….”.
Авторът – журналистът Стефан Солаков, сега кандидат за президент, е безспорно прав – каквито и да са малкото на брой достоверни факти, те са удавени в пороя от компроматни лъжи!
И понеже са избори, и понеже Солаков лансира идеята, че част от преди управлявалите „сини” са участници в агентурната група „Х-11” или техни наследници и понеже в скорошно интервю (18-10-2011) по НОВА ТV Иван Костов прогласи, че автентичното синьо е откраднато и превърнато в „друго синьо”
http://tv.dsb.bg/#/video/2011/10/18/187 ,
нека отново да се върнем на
Агентурната група „Х-11”
Ето едно твърдение от достъпен източник за състояло се събитие, което не буди съмнение по време, място и участници :
„На 13 януари 1990 г. на ул. Ангел Кънчев N 23 в София се учредява партия Български демократически форум (БДФ) с председател Васил Златаров. В тази партия влизат много от хората, били в агентурната група Х-11. Партията е приета в СДС, откъдето на изборите през есента на 1991 г. за 36-то ОНС Васил Златаров и д-р Владимир Абаджиев са избрани за народни представители. На изборите през 1994 г. за 37-мо ОНС същите са преизбрани плюс Дянко Марков, който след това оглавява БДФ.”
Не буди съмнение, че имената на Златаров, Абаджиев и Марков фигурират в списъка на агентурната група „Х-11”!
Ето още едно сведение:
„На 8 юни 1993г. на бул. „Ев. Георгиев” 42 се прави учредителното събрание на Български национални легиони, на което присъствува и Георги Менелаев Ифандиев (сега заедно с Георги Жеков един от най-яростните критици на легионерите), като БНЛ е регистриран със Съдебно решение от 3 май 1994 г.”
Съществува и списък на броя легионери – членове на опозиционни партии, изпълнявали възложени им задачи от РО-МНО, според който:
БЗНС (Никола Петков) – 9
РСДП(о) – 6
Демократическата партия – 2
Радикалната партия – 1
НС “Звено” – 3
Националлибералната партия – 1
Ето и повечето от известните легионерски имена от списъка на агентурната група „Х-11”– 57 от 69-те осъдени – някои с агентурните им псевдоними (Х-11 и от У-1 до У-13) и с родствената им връзка със сега известните политически фигури, така, както са дадени в цитираните по-горе броеве 6 и 7, година 55, ноември 2006 г. на Сп. „БОРБА”:
1. Илия поп Николов Тодоров (Попов) У-6
2. Илия Станев У-5
3. Петър Петров Х-11
4. проф. Цветан Стойнов У-9 от Свищов
5. Георги Филипов У-1
6. Кирил Андреев У-4 (юрист от с. Летница, Ловчанско)
7. Борис Струнджев от Кула
8. Васил Златаров У-2
9. Христо Бъчев У-8 (юрист от Плевен)
10. Пиер Николов У-11 (от Плевен)
11. Кирил Ганев,
12. Димитър Мишев
13. Христо Петров (Волник)
14. Жени Караиванова
15. Момчев
16. Константин Конов У-3 от Плевен
17. Ан. Гочков
18. Илия Белчев
19. Мъглов
20. Д. Шопов
21. д-р Н. Грозев
22. Георги Муравиев Радев от Пловдив, баща на Муравей Радев
23. Сл. Кондов
24. Стефан Стоянов – баща на Петър Стоянов
25. Асен Цанов
26. Пенчо Анастасов
27. Вл. Вазов
28. о.з. пор. летец Иван Костов Иванов
29. пор. Абаджиев
30. Дянко Марков
31. Д. Станчев
32. д-р Марко Марков У-12
33. Асен Михайлов
34. Ивайло Николчев
35. Костадин Семерджиев
36. Цано Цанов
37. Димитър Андреев У-13
38. д-р Владимир Абаджиев У-10 – доктор по трудово право, Варна, близък роднина на Димитър Абаджиев
39. Готев
40. Евлоги Хр. Йочев
41. Денчо Стефанов
42. Григор Петков У-7
43. Отец Генади (Георги поп Ценов
44. Николай Цонков
45. Юлиян Стоянов
46. Рашко Рашков,
47. Георги Георгиев
48. Михайлов
49. Атанас Стефанов (Наско)
50. д-р Ангел Тодоров
51. капитан Гоев
52. Цанко Станчев
53. Георги Лазаров
54. Атанас Николов
55. Анатоли Панов
56. Васил Василев
57. Петър Кирков Спасов
Разбира се, самото списание „БОРБА”, от което е почерпена по-голяма част от информацията, дава публикации с право на отговор на все още живи легионери. Тези материали, както и литература, публикуваща алтернативни мнения и хвърляща допълнителна светлина на събитията, може да бъде на разположение на интересуващите се, поради което и я цитираме:
1. Васил Иванов Златаров
http://www.omda.bg/arhiv/neformali/bdf/balgarski_demokratichen_forum.htm
2. ЧЕТВЪРТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ на СДС, април 1992 г. http://www.omda.bg/arhiv/prilojenia/dokumenti_sds/chetvarta_konferentsiya_sds_april_1992_sadarzhanie.htm
3. проф. Диньо Шарланов, Поля Мешкова – “Коварната игра” – първо издание, 1995 г.
Нека пак да кажа – на мен не ми е дадено право да давам оценка на дейността на лицата от легионерския списък, членове на агентурната група „Х-11”, още повече, че някои са вече покойници. Нека тежката присъда принадлежи на историята!
Но заради нас, живите, заради бъдещите поколения, заради бъдещето на България, която заслужава да се управлява от достойни хора, за да живеят и просперират в нея също така достойни хора, трябва да се каже ясно и категорично:
В някогашния пълноводен син поток на демокрацията бяха инфилтрирани мръсни капки – слуги на репресивните служби на комунистическия режим или техни наследници. Само те си знаят дали са имали угризения на съвестта, та са искали да изкупят вината си чрез участие в демократичните промени? Или, поради зависимостта си от бившите си господари от разузнаването и контраразузнаването и поради наследствена обремененост, действат разложително на крехката ни демокрация? Но фактът е налице – от тоя пълноводен син поток днес са останали само едно автентично бистро синьо ручейче и няколко мътни поточета.
На тая тема вече съм писал многократно. Който е чел – нека пак да прочете, който не е чел – да побърза! Изборите чукат на вратата ни!
„ЗА НЯКОГАШНИЯ ПЪЛНОВОДЕН ПОТОК НА ДЕМОКРАЦИЯТА И РУЧЕЙЧЕТАТА, ОСТАНАЛИ ОТ НЕГО ДНЕС”, 11 ноември 2010 г
„ЗА ВУВУЗЕЛИТЕ НА ЯРОСТНАТА ПОЛИТИЧЕСКА РЕАКЦИЯ. РЕНЕГАТИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ – ОБЕДИНЯВАЙТЕ СЕ!” 16 Януари 2011 08:32
Някому беше изгодно да открадне автентичното, чистото синьо и да го замени със сурогати, обслужващи политическия противник. И тук за никакви угризения на съвести и дума не може да става! Защото тия просто нямат съвести! А един пикльо даже изповяда, че му се е присънило, че има месианското прозрение на обединител на „синьото”. Бе кого ще обединяваш, бе, аланколу? Тия ли, за които дотук става дума? Нали те ще те използват като дамска превръзка и ще те захвърлят да изгориш в политическия екарисаж!
Автентичното, чистото синьо, има ясна идентификация. Само политически далтонист не би могъл да го познае и да се обърка в разните разцветки. И да не може да различи чистото от мръсното!
А аз, доколкото и докогато мога, няма да спра да се боря за чистотата на истинското, автентичното синьо.
И нека ми помага Бог – на мен и на приятелите ми! А враговете Той да накаже според заслугите им! Защото те знаят какво вършат!
