|
 Маршрутката освен всичко друго може да се използва и като социологическа извадка. Какво имам предвид ли, ами качвате се вътре и може без да задавате въпроси да видите съотношението между намусени и усмихнати физиономии. Но имайте предвид, че не винаги усмихнатата физиономия говори за веселост и за чувство за хумор у притежателя й. Ей затова социологията не е точна наука, винаги има опасност да се подведете от външния вид. Ще ви дам пример със следната случка.
Качвам се аз в превозното средство, плащам си дължимото на шофьора и се настанявам най-отзад, където има четири седалки една до друга. Понякога ми е доста интересно да се предвижвам в претъпканата маршрутка от най-отзад до най-отпред. Изживяване си е. Пък и там сядат повече хора един до друг, обстановката е малко по-различна, пък и разговори стават. Та сядам си аз, вадя си вестника и се зачитам. След малко до мен сядат две дами и започват да водят лек, лежерен, почти безсмислен разговор. Аз, верен на своята любознателна същност, надавам по едно ухо. Може пък и да дочуя нещо интересно. В началото разговорът не ми е много интересен. Става въпрос за новия колега на едната или за странния обрив на другата, за нови тампони (само не схванах на каква кола са нови тампоните), за някакви си ежедневни превръзки с аромат на нещо си. По едно време едната дама каза нещо, което предизвика интереса ми.
- Знаеш ли, онзи ден четох една много интересна книга за позитивизма в мисленето ни и колко е хубаво човек да се събуди сутрин и да започне деня си зареден с позитивни мисли.
- И кво пишеше по въпроса?
- Ами пишеха, че за да се приемат по-лесно нещата е хубаво сутрин, като се събудиш, да започнеш да си мислиш за хубави неща, като се погледнеш в огледалото, да се отдадеш на автотренинг и пет минути да си повтаряш, че си хубав и щастлив човек.
Тук ми стана доста интересно, не знаех, че има книга, в която да е описано това, та това си ми е личната философия и няма как да не е след като всяка сутрин, поглеждайки в огледалото виждам нещо много хубаво, което ме зарежда с положителна енергия за целия ден, а именно виждам себе си. Заслушах се с интерес в разговора, който продължи.
- Ето, тази сутрин например. Събудих се и направих както е написано и сега ми е едно така леко, усмихнато, чувствам се заредена с положителни емоции и нищо не може да ме ядоса, дори и изпратих моя с усмивка на работа!
- И какво направи по-точно.
- Ами какво, събудих се, настроих се на позитивна вълна, направих гимнастика, изкъпах се, изпих си кафето, харесах това което виждам в огледалото и излезнах с усмивка навън! Не го бях правила от шести клас.
Тук някак си не се стърпях, верен на своята природа и воден от желанието да завържа разговор с позитивен и усмихнат човек, реших да вкарам малко от моя чар и хумор, и да доведа нещата до един непринуден разговор. Обърнах се към дамата и я запитах.
- Извинете, че се намесвам, но ми стана интересно, кое не сте правили от шести клас насам, не сте се къпали?
Дааааа, измамно е било чувството, че съм намерил човек с изявено чувство за хумор. В първия момент особата замръзна, в следващия се обърна към мен, изгледа ме изпепеляващо и просъска:
- Простак!
Защо не сменят малко репертоара, все простак ме наричат. Е, от време на време и идиот де, но няма значение. Важното в случая е, че външният вид лъже. Не всеки усмихнат срещу теб е склонен да приеме и твоята усмивка.
|
ха-ха
tsvet
RSS на коментарите по тази тема