ГРАЖДАНИ ЛИ СМЕ ИЛИ ПОДАНИЦИ?

*  *  *

Януари. Петнадесетсантиметровата снежна покривка, която някога би ни зарадвала, днес се е превърнала в истинско бедствие. Вървя по столичната уличка „Ангел Кънчев”. От булевард „Патриарх Евтимий” завива автомобил и търси място за паркиране. Момиче с раздърпана униформа, която едва ли помни, че някога би е била синя, и с отвратително мръсно-жълто елече, приближава колата. Шофьорът подава пари и след като заключва возилото, се отдалечава спокоен, че то ще бъде прескочено от паяка на бандитската общинска фирма Паркинги и гаражи. Синя зона е, паркирането се заплаща.
Платното е заледено като площадката на някогашното игрище Дружба (още по-рано Юнак). В замяна на това тротоарите, макар не идеално, са прилично остъргани от снега и леда. Заговарям момичето с грозната униформа. (На английски длъжността му е parking-maid или meter maid, като на онази „прекрасна Рита”, за която преди повече от четиридесет лазарника пяха Beatles. Ние май още нямаме дума за нея.) Питам кой е изчистил тротоарите. Отговаря ми, че са го сторили обитателите на жилищните кооперации и собствениците и наемателите на дюкянчетата и заведенията. А платното? Вдига рамене – то е ничие.
Стоп! Хайде да се разберем: Граждани ли сме или поданици? Откъде накъде жителите на града ще чистят тротоарите? Те не са тяхна собственост, а на общината. Къде се е чуло и видяло някой да се грижи за чужда собственост, освен ако изрично, приятелски не са се договорили за това?
Отново опираме до собствените ни права, определени от Конституцията. В нея е записано:

„Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.
 (2) Собствеността е частна и публична.
 (3) Частната собственост е неприкосновена.
 (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон.
 (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.”

Тротоарите наистина не са наши, общински са. Не ми възразявайте, че градът е наш. Такъв ли го чувствате? А общината? Когато тя реши, прибира пари за ползването на тези части от улиците – т. нар. тротоарно право. Опре ли до почистването им, вменява това като наше задължение?! И ако не почистите, ви глобява! Хайде де, на какво основание трябва да се грижим за чуждата, общинската собственост? От една страна, плащаме данъци и такса смет, та общината да почиства. При това почти всяка година ги увеличават. От друга, ни принуждават към трудова повинност?! Не, макар да съм роден на пъпа на София, тази община не е моя. Чувствам я като враг, който постоянно ме дебне стаен и винаги побеждава. Кара ме да плащам за всичко. Скоро сигурно и за мръсния въздух, който „ми е осигурила”. Стига! Аман! Genuck! Basta! Enough!
От трета страна, никой от нас не е повикал общината да почисти собственото му жилище. Ако го стори, основанието би било същото. Лично аз нямам нищо против напращялата кметица на София с инициали като на Брижит Бардо – Б.Б., да запретне ръкави и да се разшета из апартамента ми. А аз ще си върша моята работа. Точно това става в случая, когато столичани чистят общинските тротоари. Тогава те изпълняват нейните задължения, а през същото време Б.Б. пуши пури, среща се с Цеца Величкович-Аркан, играе тенис или футбол, открива поредния обект след зле свършен ремонт, пъчи се като коч на тръни пред телевизионните камери и обективите на фоторепортерите или отскача за инструктаж до някоя тежка чужбина.
Ако паркирате във въпросната синя зона, която скоро ще се разпростре върху целия град, плащате. Не го ли сторите, слагат ви скоба или паякът на Паркинги и гаражи в съучастие с представители на милицията ви го вдига. (Използвам термина милиция, тъй като нашенските униформени уж пазители на реда обслужват хиляда - мили - номенклатурчици. За да станат полицаи, трябва да започнат да служат на града – полиса. Пък и все още не са забравили своите недодялани садистични милиционерски навици.) Плащаме данък за автомобилите си, а ги караме по разбити улици и булеварди, в някои от които има дупки с размер на противоатомни скривалища. За награда увеличават размера на този налог с 25 на сто. Ашколсун!
Някой да протестира? Да е предложил всички, които се чувстваме засегнати, да се обединим и да защитим своите права? Например да спрем да плащаме, а при скандал, да се притичаме на помощ, но не на милиционерите и общинарите. Нищо подобно. Досущ като верноподаници масата от жителите на града вършат работата на общината и на всичкото отгоре чинно се редят пред касите й, за да й издължат данъците и таксите. Някога османската власт взимала десятък. Днешната само дето „не сваля от голо риза”, както е тъжно заключил поетът. А пак според Конституцията:

„Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.”

Кой дава право на кмета и общинските съветници да ни превръщат от равнопоставени граждани в аргати? Ние сме потребители на услугата почистване на града, на целия град без уговорки. Затова плащаме такса смет и данък сгради. И това е така според същата многократно цитирана Конституция:

„Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.”

Принудата да се грижим за чистотата на общинската собственост тротоари и пр. е не само нарушение на основния закон в страната. То е престъпление. Все едно кметът и администрацията да нахълта в нашата собствена светая светих, в домовете ни. Основният закон уж ни защитава:

„Чл. 33. (2) Влизането или оставането в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.”

Отново Конституцията определя, че:

„Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.”

За това ние, гражданите си плащаме на нашите служители – кмет, общински съветници, министри… (Впрочем известно ли ви е, че министър означава прислужник, слуга?) Съгласен съм с конституционната постановка, която ни задължава да опазваме околната среда. Което в градски условия ще рече да пазим чистота. И вместо общинската управа да въведе ред чрез контрол и санкции в това отношение, тя извършва престъпление спрямо нас. Като вместо да ни слугува, заради което я издържаме, не зачита нашите права. А това ни е гарантирано на хартия отново от Конституцията:

„Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.”

Задължение на същата тази общинска управа е да изпълнява конституционните разпоредби. А те гласят:

„Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.”

Да, на общността, сиреч в наша, на гражданите полза. Вместо това тя с всички сили и средства се бори срещу нас, нейните работодатели.
Някой ще рече, че и другаде гражданите чистят тротоарите. Да, но там те са собственост на притежателите на съответната сграда, неделима част от нея. Тогава съвсем според закона те са длъжни да ги поддържат. Но и да ползват евентуалните блага, които частта от тези тротоари може да им донесе – тротоарното право. Общинската собственост върху тротоарите и т. нар. околоблокови пространства са точно такъв атавизъм от времената на социализЪма, какъвто е правото на строеж, непознато в цивилизования свят.
Рано или късно новият Съветски съюз – Европейският, ще наложи правилата и на нашенските номенклатурчици. Както съм убеден съм, че назначените от партията-майка и от нейните репресивни тайни служби за новобогаташи парвенюта и негодници постепенно ще фалират, ще бъдат ликвидирани или просто ще изчезнат някъде зад граница. Обаче прекалено много вода ще изтече дотогава – поне две-три поколения. Ще я има ли България и какви хора ще я населяват?
Затова, ако не осъзнаем, че сме граждани и силата е в нас, не се ли обединим около споменатите в началото важни неща, включително и около непременната декомунизация, ще продължаваме да бъдем уморените коне на безкрайния преход от нормална държава, през държавен капитализъм с тоталитарна потисническа власт, за да се удавим в посткомунистическото блато. Ако все пак някой оцелее, знаете как постъпват с уморените коне, нали? Убиват ги.