В последните дни - около 4 февруари, пак се събудиха духовете и макар това да е типично у нас по-случай кръгли „политически" годишнини, някои интервюта и изказани мнения ме върнаха към 1997 г. и случилото се тогава. Убеден съм,че късата памет е лош помощник на когото и да било, но особено за тези, които биха желали да бъдат добри „политици". И все пак какво се случи на 4 февруари 1997 г. и около тази дата?

В една или друга степен бях пряк участник в събитията и това, което ще кажа сега го дължа на поколенията, на някои от другите преки участници, които не са вече между нас. Тази дата се превърна в повратен момент в съзнанието на изстрадалите български граждани, които бавно, но сигурно се разделяха със съкровената си мечта за модерна и демократична европейска държава. Макар и с известно недоверие те прозираха - кои по-бързо, кои по-бавно, голямата измама, демонстративно показвана като перестройка, като преход. С големите обещания за достигане на дъното и най-сетне оттласкване от него нагоре. Преди 13 години обаче никой не казваше как уж новата държавна „къща", изградена с демократични методи, ще се напълни с изобилие от нищо не значещи обещания, давани от хора, които не бяха се грижили за заплатата дори на двама души, работещи в една стая, камо ли за благоденствието на един нещастен народ.

За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчините си пръсти.
Но, не... Младата жена на отсрещното легло не е щастлива. Тя е обгърнала малкото телце и плаче. Плаче без глас. Сълзите се стичат по лицето и. Красива е, независимо, че е родила преди няколко часа. Знам за нея, че се казва Валя и е от някакво Великотърновско село, не му помня името вече.
В този момент влиза главният лекар и се насочва към нейното легло.
- Какво сега, ще ревем ли? За тези неща се мисли по-рано .
Потръпвам от тона му, а Валя вдига към него красивите си очи и за пръв път издава някакъв подобен на стон, звук.