Loading...
А забелязали ли сте, че маршрутката освен за подобряване на социалния живот и разбиране на някои истини за живота може да се използва и за перфектен антидепресант?
Например, след поредния отвратителен ден, в отвратителната служба, където получавате отвратително ниска заплата (то кой ли ви е виновен, че стоите там, ама айде), с отвратителен шеф, който не може да осъзнае какво невероятно щастие има да работите именно за него и не иска да възнагради страхотните ви работни умения. Та след едни такъв ден, в който е трябвало да се подмажете на шефа няколко пъти(добре, че още не ви е писнало съвсем, за да му кажете какво точно мислите за него), след като онзи новия колега, дето го назначиха онзи ден, си е позволил да ви направи забележка (какво ли разбира тоя пък, кво като има диплома за завършено намкво си образование, не мое ми стъпи на малкио пръст), след като това, над което сте работили две седмици (нищо, че някои успяват да свършат същото за два дена), се е оказало, че не е направено вярно (кво ли па разбират всички останали), след като са ви заплашили, че ако не се поправите ще ви наложат глоба (то па и това остава, глоба да ми лепнат, още малко и ще ме карат да си плащам да ходя на работа и кво толкоз, не съм спазил някакви си срокове, бил съм закъснял няколко пъти за работа, тръгвал съм си бил по-рано от работа, хванали ме да се ровя по порносайтове, че кой не го прави в днешно време, нали не досаждам на колежките)! Та след един такъв ден със сигурност сте меко казано изнервен. Какво ви остава? Да се приберете в къщи и да се скарате с жена си (да бе, както съм заврян зет, изхвърлили са ме като коте), да се скарате на сина си (ама той станал колкото мен, не смея вече), да се напиете в кварталната кръчма (абе не е лоша идея, ама нещо имам смътен спомен от последния път, че кръчмаря обеща да ми остави обувките сираци, ако ме види още веднъж в заведението му, то пък едно заведение, пък и тъщата нещо се изнервя кат се прибера почерпен) или да се качите на маршрутка. Естествено избирате последния вариант. Качвате се в превозното средство и се молите то да е пълно не, ами направо да е претъпкано! Така има шанс да ви настъпят или да ви бутнат, въобще все поводи да си изкарате насъбраното. Ако по някаква случайност не е чак толкоз пълно винаги може да приложите изтъркания трик, блъскате се в някого и веднага вдигате скандал, защо са ви бутнали, например:
– Абе, брато, що се буташ бе, не гледаш ли кво правиш, ае да не се обясняваш, тия цайси за кво си ги турнал бе? Само да ти дават ентелегентен вид ли бе. Кво, не се вика енетелегнтен, а интелигентен? Абе, нема ме учиш ти бе, смотаняк! Ако са ти малки диоптрите да зема ти стъпа на очилата, си направиш други, а? Ма не ме гледай така нагло бе, ей сега те сгъвам на две и нема можеш да погледнеш хората в очите бе, само обувките ще им виждаш! Абе, не се обаждай бе, не се обаждай, че оставаш без говорителен орган!
Ако пък попаднете на силен опонент, гарантирано ще се получи страхотен скандал, който да свали натрупаното напрежение. Така вие се прибирате спокоен в къщи, където ви чака жената ( бррррр все си е същата), синето ( а не, него го няма, пак ще се прибере към един-два), тъщата ( тази така „мила“ жена господ здраве да й дава, ама да не е много щедър де). Та прибирате си се спокоен, дори ви харесва това което е сготвила съпругата ви, въпреки че и тя не знае какво е точно, гласа на „любимата“ тъща не ви се струва толкова пискливо пронизителен, дори и в нейното приветствие „мухльото пак се прибра“ виждате нещо мило и ви е едно хубаво, леко и спокойно.
Извода е, маршрутката може да се използва за антидепресант, за средство за изпускане на напрежението и е евтиния заместител на семейния консултант.
