Риба в мътни води

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

 ПЪЛЗИМ НАПРЕД ПО ПЪТЯ, КОЙТО ВОДИ НАЗАД

Господари ли сме на самите себе си? Престъпления без наказания – за кого Бездуховността и нейните рожби Изгубихме и инстинкта си за самосъхранение

Разбиха и ограбиха селската ми къща.

Това не е новина. Ако не се бе случило, щеше да бъде. Неколкократно са прониквали с взлом в автомобила ми. И не съм страдал толкова по откраднатото и дори заради харча и гайлето, произтичащи от смяната на стъклата или ключалките. Чувството за нахълтване в личния живот, в най-интимните материални кътчета на личността, кара потърпевшия да потреперва от отвращение, гняв и безпомощност.

Вече усещам как някой ще ме репликира: Допреди двадесет години нямаше такива неща.

Което не отговаря на истината. Най-малкото защото тогава никой не изнасяше данни за тях. Пък и не приемам съществуващото тогава привидно спокойствие зад фасадата на една всеобща несвобода. Подобна реакция издава духовно сиромахомилство и панелно мислене – в рамките на социалистическите ж.к. – квартали от сиви и отблъскващи общежития, които само по документи бяха наши. Явно съзнанието на мнозина е оформено според тази идеологическа архитектура.

За разлика от онези, чиито рефлекс отвежда мечтите им назад, преди 10 ноември 1989 г., аз няма да река, че случилото се е своеобразен поздрав към мен и семейството ми повод на стоте дни на правителството на Б.Б. Защото такива неща стават по стотици пъти всеки ден из бедната ни Татковина. Случваха се и преди да гудят банкянската мома в премиерското кресло, ще се сблъскваме с тях и след нея. По-големият проблем е начинът, по който се отнасяме към престъпленията. И към далеч по-страшните – убийства, отвличания и т.н.

Преди време писах, че онези, които похищават назначените от партията-майка за бизнесмени или техните деца, могат да бъдат възприемани като днешните хайдути. По-добре би било да действат като наследници на Робин Худ, но уви…

Наложената у нас представа за хайдутството по време на Отоманската империя е напълно невярна. За разлика от гръцките и сръбските си събратя, нашенските хайдути почти не са се борили за справедливост и не са помагали на ближните. Повечето са били съвършени егоисти, ленивци и най-обикновени разбойници. Нападали и ограбвали, без оглед на произход и вяра – турци, българи, всякакви. Отмъщавали са според старозаветния принцип, а не съгласно християнския. Насилието, Мойсеевият закон: … Душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)[1] са донесли на човечеството само беди и са предизвиквали ново насилие. Възприемането на тази философия като житейска норма, действията според нейната логика, превърнаха света в царство на омразата. Докато нашият Господ Бог проповядва Любовта. Да, с главно Л. Още по време на земното Си пришествие Исус Христос предупредил за опасността от евентуалното възприемане на юдейските постулати: … Понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта…[2]

От противоположната страна ще възразят: Нека другарите сами се избиват и разправят помежду си. Доста хора са съгласни с това. Признавам, че същата предателска мисъл е минавала и през моя ум. Ала тя не е изход. Вярно е, че Господ ни е завещал: … всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.[3] Обаче това не е наша работа и същевременно е. Защото би следвало всички ние да сме държавата, а не сме. Това е една от първостепенните задачи на тази форма на организация на обществото – да пази живота и имуществото на своите граждани. Но поне у нас не го прави.

Тя, държавата, би следвало да въздава справедливост чрез своята правосъдна система. Но постоянно нехае за тази своя грижа. Или прилага закона избирателно, на принципа, че има такъв за кон, но не и за лъв. Огромна несправедливост надвисна над главите ни. Тъкмо беззаконието и безправието ни превръщат в песимисти и нихилисти. Когато официалното правораздаване отсъства, неизбежно започва да властва законът на джунглата. Просто природата и общественият живот не търпят празни пространства.

За жалост досега Божията личба, че които се залавят за нож, от нож ще погинат,[4] не се сбъдна в нашето Отечество. Никой не бе наказан – от убийците и мъчителите на хора, през онези, които ограбиха общонародната собственост, през т. нар. мутри, до настоящите политически и стопански гангстери от всякакъв калибър. Напротив, из нашата територия важи Бисмарковата максима: Beati possidentesЧестити богатите! Без значение как са забогатели. Не малко им се възхищават, други ги облажават, а трети дори завиждат. Във всички случаи никой не обръща внимание на това откъде произлизат и на каква цена са натрупали съкровищата си. А още Луций Сенека е знаел, че за да е успешно, едно общество следва да спазва максимата: Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurumПоправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето. Вместо да се съобразяваме с това, всички се уповаваме единствено на Господ и чакаме от Него. А е знайно, че трябва да си помогнем сами, та да ни помогне и Той. Не отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу,[5] ами търпим пороците и престъпленията на номенклатурата и така ги превръщаме в свои.

Докато даже архикапиталистът, управителят на Bank of England вече отправя язвителни упреци към забогателите и особено към собствениците на банки и на висшите чиновници в тях. В сряда, 21 октомври т.г., Мървин Кинг заяви, че: Никога досега толкова много пари не са били притежавани от толкова малко хора, по толкова много от всеки.[6] Дали главният английски банкер няма да бъде заклеймен като комунист от някои тукашни антикомунисти, бивши членове или подлоги на БКП и ДС?

Липсата на справедливост, пълният отказ да се направи опит за нейното възтържествуване, безнаказаността на елита – ето една от най-огромните заплахи за българщината. Тъй като несъстоялото се правосъдие развращава (корумпира). Личният пример е изключително важен. А у нас някаква елементарна като интелект, образование и опит, прононсирана и в чужбина криминална престъпница, каквато е Б.Б., успя да оглави изпълнителната власт?! Надолу по строя е все същото. На практика организираната престъпност е превзела държавното управление. Не съм чул в друга страна да се твърди, че мафията си има държава. А още по-малко това да се приема едва ли не като нещо естествено, като че ли е обективно действащ природен закон?!

Настоящето управление е апотеоз на тази крилата фраза. За нещастие не става дума за кух израз. Нашата действителност е буквално такава. И това не е от вчера. Вече цели 65 лета откакто с помощта на Съветската армия и нейните западни съюзници държавата ни попадна в ръцете на алчно червената фашистка мафия. Нейният потиснически режим продължава в леко видоизменена форма, без изгледи за промяна. Защото животът без правила е удобен някому. На онези, които повече от половин век бракониерстват и ловят риба не според правилата. Знае се, че това най-лесно се прави точно в мътна вода.

Няма как да отречем, че подобно устройство на обществото и държавата допада на повечето нашенци. Преди дни една ефирка показа репортаж от някакво врачанско село, в което всички жители били членове на БКП! Възрастна комунистка заяви пред камерата: Тогава [по време на социализЪма] спехме в бели чаршафи, а пред всяка порта имаше кола. Да оставим настрана, че не е вярно. Понеже свестните люде винаги са спели в чаршафи; в годините на царството – в бели. Освен това хората нямаха пари за чак толкова автомобили. На всичко отгоре за купуването на москвич се чакаше от 5 до 8 години, за шкода – 10, а за вартбург или лада – по 15 лазарника. Банката (бяха две) държеше вноските на гражданите, без въобще да ги олихвява. Всеки мераклия за собствено возило просто финансираше ДСК. Цитираната реплика е образец на споменатото панелно мислене. При него духовното е натикано в кюшето. Важни са вещите и тяхното притежание. Често пъти спомените нямат нищо общо с истината от миналото. Малцина се грижат за душата си и за своя бъдещ вечен живот. Почти никой не се готви за него с делата си. Бог е отречен, а религията е провъзгласена за опиум за народите.

Да уточним: не обикновените хора или някакви демократи лишиха българите от собственост, предизвикаха масовата бедност и създадоха мутрите, нали? Нито редовите нашенци изградиха различните контрабандни канали за търговия с оръжие, наркотици, алкохол, цигари, селскостопанска и промишлена продукция… Не познавам почтен човек и не съм чувал за такъв, който да е успял в т. нар. бизнес. Битката срещу стремежа за формиране на широка средна класа е пред приключване в полза на нейните противници. Активните борци против капитализЪма се превърнаха в капиталисти?! Сюрреализъм, на който Тристан Цара, Андре Бретон, Салвадор Дали и Рьоне Магрит могат да завидят.

Кой унищожи традиционния български морал, съсипа семейството, отдели децата от майките им, които превърна в общи – принуди ги да работят, та не рядко съпрузите деляха жените си с началниците на своите нежни половинки? Нима друг, а не същите прокламираха масонския лозунг равенство, братство, свобода? Зад всичко това винаги лъсваше изкривената от омраза и злост мутра на алчно червената комунистическо-ченгесарска номенклатура, която винаги е била по-равна от останалите? Още Сенека е отсъдил: Cui prodest scelus, in fecitпрестъплението извърши онзи, на когото му бе изгодно. Защо не се запитате: Поради що никой не обсъжда това в т. нар. медии? При това би следвало да подхожда към коментарите на действително важните теми, като достига до корените, до същността на проблемите, без да се страхува да разкрие причините за тях, както и скритите движещи сили, които ги предизвикват и направляват? Жалко е, че всичко това се вършеше и продължава да става под егидата на свободния западен елит, създал и използвал болшевиките, СССР и цялата световна социалистическа система.

Вече няколко поколения български граждани бяха отгледани и възпитани според комунистическата антитрадиция. Другарите постигнаха целта си. Сториха го с неподозирана лекота. Днес преобладаващата част от нашенците иска всичко материално тук и сега. Под това тези хора разбират да не се трудят с постоянство и усърдие, но да ползват съблазнителни блага – деликатесна храна и скъпи напитки, любовници и чалга, курорти и луксозни автомобили, даже яхти и самолети… Масата от сегашните младежи се опитва да подражават на дебеловратите богаташи, прегърнали през ханша оскъдно облечени силиконови красавици. Девойките мечтаят да имат тлъсти като на централноафриканки устни и балкони, надминаващи терасите на т. нар. фолк-диви. И едните, и другите си представят как са се излегнали без бански костюми върху бели шезлонги, галени от ласкавите слънчеви лъчи в далечен екзотичен курорт. Полюляват чаши с разноцветни бълбукащи опияняващи течности и влюбено гледат… новия си огромен джип. На доста млади люде им се струва, че така живеят техните съвременни идоли. Сякаш са герои на холивудска продукция за Коза ностра. Всичко изглежда безметежно и лъскаво. В разговорния си речник изчерпват темата със знайно защо широко разпространения сръбският израз: Ово е стандарт

Казват, че всеки е толкова голям, колкото са мечтите му… Кой слуша и спазва завета: Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.[7] Вярата е отживелица – също както семейството. Това им внушават семейство и училище, улица и телевизия, приятели и… Чудя се дали краищата не са напълно изпуснати.

И още нещо – през седемдесетте години на миналия век един етнос, на който принадлежеше диктаторът, бе увеличен количествено чрез внос от Румъния. Няма лъжа, такава е истината. Стремежът бе населението на страната да достигне 9 милиона души! Благодарение на ниската раждаемост естественият прираст вече бе около нулата или даже под нея. Никой не обелва дума за това.

Нямаше да е чак толкоз лошо, ако не бяха оставили мургавелковците да паразитират на воля връз снагата на народа ни. В наши дни представителите на споменатото малцинство не притежават образование и трудови навици. Тяхната логика е: Защо да бачкам, като мога да го открадна? Днес загубите от кражбите, причинени от по-тъмно зелените ни сънародници, са начислени в повишените цени на електроенергията, на водоснабдяването, на централното отопление. Тези весели българи ползват привилегията на защитено с интернационален закон малцинство. При Живков бе така и без специален документ. Сетне пръв Петър Стоянов подписа Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. Накрая Иван Йорданович Костов довърши всичко, като осигури ратифицирането на конвенцията от доминирания от неговите червено-сини талибани Парламент. Ако в момента някой дръзне да им подири сметка за нещо, даже за извършено престъпление, ще се изправи пред желязната стена от настървени неправителствени организации, финансирани от юдеомасоните и преди всичко от интернационалния аферист Дьорд Шварц, познат като Джордж Сорос. И най-малкото ще бъде провъзгласен за… расист?!

Разбира се, обобщенията са хлъзгава и опасна работа. Сред етноса, който имам предвид, както и сред всички останали, се срещат чудесни екземпляри. Ала всеизвестно е, че изключенията само потвърждават правилото. И не са виновни крадците, а същата държава в лицето на своите вождове. Тя не въвежда разумни, но същевременно и строги правила. Като например Закон за неизбежната самоотбрана и за правото на защита на частната собственост. Стане ли въпрос да бъде приет Закон за хазарта, да речем, всяко управляващо мнозинство бърза като Юсеин Болт на финал на световно първенство. Намират ли се наивници, които да допускат, че това е случайно? Пък и quid leges sine moribus vanae proficiyntкаква полза от закони, когато няма добри нрави?

Връщам се на примера, на личния пример; на образците, които служат за еталон на хората. Преди век Пенчо Славейков предупредил, че: Не само едно по-основно запознанство с Ботева… би показало фалшивостта на това положение, но даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта. За Славейков Ботев е тъй ирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажии. Авторът на Извора на белоногата смята Ботев за човек с незавършен характер и с мътен бродеж на духа.[8]

Колко прав е бил класикът личи и от това, че даже един доскоро изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за върховно изкуство, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България? И той, или да ме прости Господ – тя, отвръща: Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.[9] От своя страна, интервюиращата също минава за висока топка в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! Какъв избор на събеседник и какво възпитание![10]

Наясно съм, че мнозина ще ме наругаят и ще ми лепнат долнопробни етикети. Както навремето предците им са прогонили изящния поет Пенчо Славейков в далечна Италия, та да напусне този свят в изгнание, далеч от родината си, която толкова е обичал. Тяхното мнение не ме интересува, тъй като sed magis amica veritasистината ми е повече приятел. Само да си спомним, че в действителност през четиридесетте години на миналия век въоръжените разбойници от червените бригади са пеели: Земята на Ботев и Левски отново е робска земя… Тъкмо те клаха и ограбиха народа така, както никой завоевател не го е правил. Понастоящем наследниците им кичат своите просторни кабинети с портретите тъкмо на тъй почитаните национални герои. Скулптурните образи на свързаните с Русия рушители са качени върху пиедесталите, а на градителите или никога не са били изваяни, или се търкалят в забрава, запокитени нейде из разни подземия. Сам Ботев признал: Ние сме хора на московеца.[11] Народ с такава ценностна система, приличащ на старозаветните израилтяни, които отклонили Бога от сърцето си;[12] отдал се на почитане на идоли, издигащ им истукани,[13] е обречен. Свидетели сме как се топи и постепенно изчезва. Не е далеч денят, когато триумфът на синедриона ще бъде пълен.

Няма как Божията максима: … Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно,[14] да е валидна за нас. Понеже ние достатъчно добре знаем какво става и напълно осъзнато пасуваме, както се казва. Преди месец в едно затънтено село се запознах с англичанин, който си е купил къща там. Седеше сам в кръчмата на мегдана, пиеше кафе и гледаше в една точка. След час минах отново. Той пак бе на същото място и точно така изглеждаше втренчен в нищото. Тогава проумях, че наблюдава как животът преминава край него. Струва ми се, че бе осъзнал собствената си вина, задето е допуснал това да се случи с него. Днес повечето от нас приличат на този островитянин, докарал се до дереджето да бъде жител на тукашно село със затихващи функции, според социалистическата терминология, от когото нищо не зависи. Помислете: Дали всички ние вече не сме същите – със затихващи функции? Маса хора намериха своя изход и подириха спасение зад граница, в чужди държави. Защото си нямат своя. Други, включително и моя милост, сме дългогодишни вътрешни имигранти. Обзела ни е някаква летаргия. Има някои, които си въобразяват, че са извисени, а всъщност са унесени (да не казвам отнесени). Мислим си, че ставащото не ни засяга, но не смеем да признаем пред самите себе си – самозаблуждаваме се. Всичко е политика и се отнася до всеки жив човек. Няма измъкване от това.

Иначе, казват, че у нас има демокрация и я освидетелстват с някакви избори. Тълпи тичат към урните и дават вота си. За какво и за кого – за бедността и болшевишката аристокрация, представена от своите слугини и лакеи? Други продават гласовете си. Въпрос на морал. Трети с ирония само наблюдават и се мъчат да не съучастват. Отново опираме до ценностната система. Всъщност знаем ли какво искаме? Дали пък не живеем в измислена страна, парцелирана от фантазиите ни – всеки в отделна, собствена. Като онази възрастна комунистка от врачанското село, на която смазващият живота и достойнството на човека Живковизъм й се привижда като автомобил, спрял пред всяка порта? Един за всички порти! Такъв е нашенският мащаб, преобладаващият.

Иначе аз простих на взломаджията, който проучи стойността на моята вилна собственост. Не сторих това, за да имитирам Бога, а по-скоро както епископ Мириел от Клетниците на Виктор Юго, който прости на Жан Валжан кражбата на среброто от своя дом. С надеждата, че ще тръгне по правия път. Което не ми пречи понякога да си мисля, че се нуждаем и от Жаверовци…



[1] Библия, „Пета книга Моисеева – Второзаконие”, гл. 19, ст. 21.

[2] „От Матея свето Евангелие”, гл. 24, ст. 12.

[3] Пак там, гл. 7, ст. 17-19.

[4] Пак там, гл. 26, ст. 52.

[5] Пак там, гл. 22, ст. 21.

[6] “Mervyn King: “Never has so much money been owed by so few to so many: With City bonuses set to top £6bn this year, the Governor of the Bank of England echoes Churchill in devastating indictment of the banks” by James Moore, Deputy Business Editor, “The Independent”, London, Wednesday, 21 October 2009 г., online: http://www.independent.co.uk/news/business/news/mervyn-king-never-has-so-much-money-been-owed-by-so-few-to-so-many-1806247.html

[7] Пак там, гл. 6, ст. 19-21.

[8] Пенчо Славейковъ – „Българска литература”, Книгоиздателство Паскалевъ, София, 1923 г., стр. 110-115.

[9] Кристина Патрашкова – „Азис: Ако можех да избирам, нямаше да бъда гей”, в. „Уикенд”, Брой 27 /295/, София, 4–10 юли 2009 г., стр. 70.

[10] Последният пасаж е откъс от все още незавършената книга Георги Ифандиев – „Летопис на мъртвото време: Или хроника на предизвестената смърт на българите”.

[11] Захарий Стоянов – „Христо Ботйов: Опит за биография”, Издателство „Захарий Стоянов”, София, 2001 г., стр. 311.

[12] Вж. Библия, „Четвърта книга Моисеева – Числа”, гл. 32, ст. 7, 9 и др.

[13] Вж. Библия, „Пета книга Моисеева – Второзаконие”, гл. 9, ст. 11.

[14] „От Матея свето Евангелие”, гл. 5, ст. 3.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.