Loading...
Нова Зеландия е прекрасна страна. Или поне така говорят хората. Тя е и чудесен пример за амбициозни климатични политики, който служи като модел за Европейската зелена сделка.
За разлика от ЕС, Нова Зеландия си поставя за цел да стане първата въглеродно-неутрална страна в света още през 2007 г. Срок за постигане – 2020 г. Тогава ООН превръща Нова Зеландия в глобален role model за климатична политика.
Реалните резултати се виждат на графиката по-долу, която идва от последния официален доклад на EDGAR към ЕК за глобалните емисии:
През 2018 г. емисиите на СО2 или общо парникови газове (СО2-еквивалент) на Нова Зеландия не само не са нулеви, но всъщност са практически на същото ниво като през 2007 г. Тоест, страна не е мръднала и милиметър към целта.
Независимо от този некрасив факт, през 2018 г. новата млада, умна и красива премиерка на Нова Зеландия отново постави за цел въглеродна неутралност – този път чак за 2050 г. Най-хубавото на дългосрочните утопични цели е, че когато дойде време за отчитане на резултата, вече никой не помни нито самата цел, нито кой я е заложил…
Интересното в случая обаче е, че този път премиерката имала неблагоразумието да пита независима група икономисти колко ще струва постигането на целта до 2050 г. Това е нещо, което политиците, обещаващи „прекрасен, нов свят“, по принцип не правят. Браво на жената!
Ето отговорът на учените-икономисти:
19 милиарда долара… на година… за 50% намаление на СО2 емисиите до 2050 г., защото това е лесната част. За въглеродна неутралност сметката става толкова пъти по-голяма и с толкова висока степен на несигурност, че изобщо няма смисъл да се коментира.
Нова Зеландия е доста богата и слабо населена страна с огромни ресурси на ВЕИ, вкл. много вода, слънце, вятър, приливи, биомаса и геотермална енергия. Живее от земеделие и туризъм и няма голяма, енергоемка индустрия. Тя разполага с много по-добри условия за постигане на въглеродна неутралност от ЕС. Но няма никакъв шанс да я постигне, освен ако не пожелае тежко да обеднее и да заживее като маорите преди акостирането на корабите на кап. Джеймс Кук.
Европа има едно предимство, което може и трябва да използва – ядрената енергия.
Това е реалността към днешна дата. Ако настъпят промени, ще ви кажа и за тях.
