КРИМИНАЛНО БАНКИРАНЕ:

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ

/ Из моите адвокатски досиета/

Когато публикувах изложението: ”Вулгарно банкиране”, съдържащо апел за промяна на чл. 417 на ГПК, получих запитвания доколко искането е основателно от правна и процедурна точка. По-долу привеждам аргументи в негова подкрепа, извлечени от моята адвокатска практика. Спряла съм се засега на две банки, чиито клиенти се обърнаха към моята кантора за съдебна защита: Юробанк И Еф Джи България АД (Пощенска банка) и Райфайзенбанк /България/ ЕАД.

Какви са фактите? Ще се опитам да ги обясня възможно най-разбираемо, придържайки се към документите и справките, които съм събрала при подготовката на съдебните дела

*   *   *

Случаят с Пощенска банка

Двама членове на управителния съвет на Юробанк И Еф Джи България АД са част от управителните органи на други, свързани с банката фирми.

Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев са в Управителния съвет на: Бългериън Ритейл Сървиз АД, Имо Пропърти Инвестмънтс София ЕАД, Имо Централен Офис ЕАД, Имо Рила ЕАД, И Еф Джи Пропърти Сървисиз София АД и др.

Участието на лицата във фирмите е следното:

•  Петя Николова Димитрова е Изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Юробанк И ЕФ Джи България. В същото време тя е представител и член на Съвета на директорите на Българиън Ритейл Сървисиз АД. Това акционерно дружество е с основен предмет на дейност събиране на неизплатени дългове от името и изобщо на трети лица. При посещението на много клиенти в кантората ми, установих, че кредитополучатели на Пощенска банка са подписвали допълнителни споразумения към договорите си за кредит с Бългериън Ритейл Сървисиз АД. Заблудени от обстоятелството, че подписват в банковите салони на Пощенска банка и предоговарят собствените си кредити, кредитополучателите изобщо не осъзнават, че те анексират договора си за кредит с трета фирма, занимаваща се с събиране на дългове и нямаща лиценз за банкова дейност.
•  Петя Николова Димитрова е представител и член на Съвета на директорите и на друго търговско дружество, а именно „Имо Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД, имащо основен предмет на дейност всички видове сделки с недвижими имоти.
•  В това акционерно дружество, член на Съвета на директорите е и друг член на Управителния съвет на Пощенска банка – Йордан Маринов Суванджиев. Едноличен собственик на „Пропърти Инвестмънтс София“ ЕАД е чуждестранен търговец от Кипър – „НЕУ ПРОПЪРТИ ХОЛДИНГС ЛИМИТЕД“. Това чуждестранно дружество е едноличен собственик на много други фирми, в които отново в управителните органи са Петя Николова Димитрова и Йордан Маринов Суванджиев. Такива са: „Имо Централен Офис“ ЕАД, „Имо Рила“ ЕАД и др.    

Следователно, тези мениджъри вършат две работи наведнъж: а/ управляват банка]; б/ събират вземания /тук банкерите действат като частни предприемачи/.

Нарушението се състои в следното:

Първо, частни фирми нямат право да се занимават с банкова дейност, която е строго лицензирана и контролирана от БНБ.

Второ, чрез прехвърляне на дълговете на успоредните фирми се отклоняват средства, които не влизат в банката. Считам, че цесията на дългове на банките на трети лица противоречи на закона по причина, че връщането на банковите кредити е част от банковата дейност, за която се изисква лиценз, а паралелните фирми нямат такъв, поради което и не са банки.

Трето, служители на банки, според всички етични норми и стандарти на този занаят, нямат право на паралелна дейност, защото вредят на интересите на институцията,   която ги е наела и от която получават солидно възнаграждение;

Четвърто – в голямата си част става въпрос за чужди граждани, чрез които се изнася национален доход и чрез чиито фирми се притискат до стената българските граждани – заемополучатели;

Пето – дейността по събиране на вземания е уредена в ГПК и се извършва единствено от съдия-изпълнителите със съответните законови гаранции, а не от всеки, който пожелае това. По този въпрос българската прокуратура мълчи и оставя гражданите сами и кой както може да се борят с тези изнудвачи;

Шесто – банките задължават клиентите си да се застраховат в дружества, които се управляват от същите лица, които управляват банките. Тук кръгът се затваря – клиентът няма никакъв шанс да се пребори и да докаже правата си.

В много от казусите ми правата и задълженията по застраховките се крият от клиентите, които всъщност плащат застрахователната премия. В редица случаи при настъпване на застрахователно събитие банката хем получава застраховката, хем продължава да гони клиентите се да плащат, тъй като те не знаят какво е станало със застрахователните им права.

Случаят с Райфайзенбанк /България /

Отново същата схема: Членове на управителните органи на банката са представители и управители на други фирми, които се занимават с изкупуване на дългове от банката, със сделки с недвижими имоти и консултантска дейност.

•  Момичил Иванов Андреев е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк и едновременно с това е в Съвета на директорите на следните фирми: „Борика- Банксървиз“ АД, „Идея Комм“ АД, „Застрахователна Компания Уника“ АД.
•  Ценка Калчева Петкова, която е представител и член на управителния съвет на банкатаq е в управителните органи на следните фирми: „Райфайзен Сървисис“ ЕАД и „Дружество за касови услуги“ АД
•  Евелина Милтенова Великова е представител и член на управителния съвет на Райфайзенбанк България ЕАД и едновременно с това член на управителни органи на „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД. Едноличен собственик на тази фирма е Райфайзенбанк България ЕАД.
•  Ани Василева Ангелова – представител и член на Управителен съвет на банката, участва като представител, управител и член на управителен съвет в: „Райфайзен имоти“ ЕООД и „Райфайзен Асет Мениджмънт /България/“ ЕАД.

Нарушенията е същите, както в случая с Пощенска банка.

*   *   *

Как практически работи схемата, която нарекох „заробване на банкови клиенти”? Ето два казуса, върху които работя в момента:

Първи казус: Клиент на Пощенска банка, който 2008 год. е взел кредит в размер на 229 500 евро, през 2011 г., вече не е в състояние да го обслужва. Това е по причина, че банката е променила месечната вноска многократно и винаги в посока нагоре. Върху този клиент се осъществява системен телефонен тормоз: звънят му хора, които се представят за служители на банката кредитор, държат се агресивно и го принуждават да започне преговори за преструктуриране на кредита.

Клиентът няма друг избор и е принуден да отиде на среща, за да договори новите условия за изплащане на кредита. Само че с него разговарят вече представители на паралелната фирма за изкупуване на вземанията. Те диктуват условията, те налагат кои нови имоти да ипотекира; те предлагат нов кредит, но….вече не от банката, а от тяхната частна фирма /!?/.

Не вярвате ли? Значи не живеете на този свят и в тази държава-България.

Втори казус: Клиент на Райфазйзенбанк България ЕАД:

Жена тегли потребителски кредит в размер на 20 300 лева с определена месечна вноска от 240,44 лева. В договора е уговорено, че месечното възнаграждение на кредитополучателя ще минава през банката и ако това се промени лихвата по кредита ще бъде увеличена. Въпреки стриктно изпълнявания договор, месечната анюитетна вноска е увеличавана многократно. Най-голямото вдигане на вноската е причинено от това, че жената излиза в отпуск по майчинство и вече получава обезщетение от държавата. Спира да получава възнаграждение и за това е санкционирана с по-висока лихва по кредита, въпреки че е редовен длъжник.

Колко печелят от нерегламентирана финансова дейност въпросните банкери ?

Вероятно много! Точен отговор на това питане би трябвало да дадат собствениците на банките, под носа на които техни служители въртят незаконен бизнес; както и прокуратурата, която би трябвало да провери на какво основание фирми извън банките и частните съдебни изпълнители се занимават със забранена от закона дейност.

Какво се случва с „неизправните„ клиенти?

Попаднали веднъж в капана на банки измамници, които самоволно определят /и променят/ условията за кредитиране, те не могат да се измъкнат от него, докато са живи. Рекетьорите от паралелните фирми за събиране на вземания са още по-брутални- оставят човека гол и бос на улицата, след като са му съсипали бизнеса и домакинството. Затова казах, че самоубийствата, бягството в чужбина, тежките заболявания стават естествени спътници на заробващото банкиране в България.

Би било редно някой в държавата, отговорен за банковия надзор и спазването на законите, да се заинтересува най-после от практиките на рекет, лихвоимство и финансов терор, упражняван върху българските граждани. И тъй като не виждам такъв интерес, апелирам още веднъж към ощетените потребители и данъкоплатци да се защитават сами- с всички достъпни легитимни средства.

Съдебната машина вече се завъртя. Има спечелени четири дела, а моето вече е спечелено и на втора инстанция. Сега ще заведа иск срещу банката, която ме е ощетила. Така повелява законът, а аз съм негов мотивиран и посветен слуга!