Loading...
Между реалността и официалната пропаганда няма никакви точки на пресичане
Защото между реалността на икономиката и пропагандата точките на пресичане се движат в противоположни посоки. И вече не смеем дори да мечтаем за „лудия“ свят на Кафка, който взе да ни изглежда напълно нормален…
Съдете сами: Първата информационна новина от 5-ти октомври 2011-та бе, че „банките не отпускат лесно кредитиране за европроекти на малки фирми», защото «бъдещото вземане на евросредства по реализиран проект е трудно да се приеме като залог, тъй като е несигурно», отбелязват своята позиция банкерите. И са си прави хората. Целта им е да си опазят работните места и заплатите като опазят и парите на инвеститори и спестители. Пука им на тях за предприемчивите българи.
И докато министър Трайчо Трайков се занимава с много важни, само според него и неговия работодател неща, структурата на българския износ се свежда до:
Поредните интелигентни хора, на които сме дали образование; стари или генерични лекарства, които не се произвеждат другаде освен в България и Индия; каолин, гипс, сурова мед от рафинериите в Средна гора; жито и всичко друго, освен наукоемка и скъпа продукция, което носи висока добавена стойност.
В същото време основният генератор на нова продукция и на нови работни места – малкият и прохождащият бизнес, остават без достъп до парите на трезорите, където обаче се натрупаха планини от банкноти, породени от овеществяването на прословутия паричен мултипликатор и изтеглени за всеки случай от взаимни фондове, колективни инвестиционни схеми, частни пенсионни фондове.
Типичен пример за 100% недееспособност на тандема «Трайков-Дянков» и камарилата лапачи около тях, е финансирането на европроекти по оперативна програма „Конкурентоспособност“.
По тази европрограма фирмите получават безвъзмездното финансиране едва след изпълнение на проекта и след като съответните средства са фактурирани и одобрени от управляващия орган на оперативната програма. Да, но българските банкери не вярват на две неща – първо, на избора от фирмите на подходящ консултант по техните проекти, който да го изготви съобразно еврокритериите и второ – трезорите изобщо не вярват на бизнеса, че след като проектът е одобрен, той ще бъде изпълнен. И навярно са си прави, защото помнят пословицата – «Парен каша духа!»
Тази мила родна картинка се раздвижва за дълбока рецесия в Европа, която ще порази страните от Централна и Източна Европа поради несиметричната им експортна ориентация и напрежението на европейския банков пазар. “Настоящата изключително несигурна обстановка в еврозоната – за която основните индикатори сочат период на рецесия, докато кризата с държавния дълг продължава да ескалира периодично – води до негативни последици и за Централна и Източна Европа”, посочи Петер Брециншек, директор на „Райфайзен Рисърч“, част от „Райфайзен Банк Интернешънъл“ АГ. Затова неговата банка е намалила значително прогнозата си за растеж на БВП през 2012 г. в Централна и Източна Европа до 2,3%.
На този общо взето нерадостен фон, с който сме свикнали, както може да се очаква спасителен пояс на правителството хвърля Кристофор Павлов, главен икономист на „Уникредит Булбанк“. Според него домакинствата са виновни за свиващото се потребление защото могат, но не искат да увеличат потреблението си, заяви той в Клуб Investor.bg. Но все пак успехи и победи ще има, защото до година, година и половина – или преди поредните редовни парламентарни избори, населението да започне да потребява повече, а намаляващата се инфлация ще спомогне за повишаване на покупателната способност, заключи Павлов.
Но докато „Уникредит Булбанк“ наблюдава бъдещето през кристално кълбо и магически огън, главният финансов гуру на кабинета – лицето Симеон Дянков, се удари мъжки по гърдите с новината, че „се свива доходността и по дългосрочните ни ДЦК продължава да се понижава». От победния пресрелийз на финансовото министерство стана ясно, че то е пласирало 10,5-годишни облигации за 55 млн. лв. при презаписване от 1,9 пъти и годишна доходност 5,28% на аукцион от 3 октомври.
Което обаче може да се преведе и по друг начин на прост български език – да, пари има, но те не се търсят от бизнеса и хората и по тази причина не се инвестират в реалния сектор. Затова банките и фирмите купуват ДЦК с тях, което засилва лихварските наклонности на общо взето сбъркания български икономически модел. Тъжно, но преди избори става за добра новина, особено ако широката аудитория не схваща за какво точно иде реч.
А за да бъде горчивата хапка още по-горчива, стана ясно, че постигнатата на аукциона доходност е по-ниска и от стойността на индикатора за България в последния публикуван от ЕЦБ хармонизиран дългосрочен лихвен процент за август 2011 г. – 5,32%. За сравнение – за други държави от Централна и Източна Европа, този показател е: Полша – 5,70%, Унгария – 7,49%, Румъния – 7,38%, Латвия – 5,60%. Та точно тук му е обаче мястото да припомним как бившият член на УС на БНБ професор Гарабед Минасян обяви една от тайните на държавата – само за година и половина от страната са „избягали“ 2.5 млрд. евро капитал и, че това бягство продължава с пълна сила. Но както и да е – за такива вражески неща не се говори у нас, но който иска може да види как на Българската фондова борса-БФБ,чуждестранните протфейлни инвеститори напускат родината ни, продавайки акциите си.
Поредна плесница тази седмица за Дянков нанесоха и редица видни банкери, лектори в Клуб Investor.bg, като Атанасиос Петропулос, Добрин Миревски, Борис Димитров, Кристофор Павлов, Деян Василев.
Според тях кредитният сектор е изправен пред трудни времена, защото компаниите трябва да намаляват дълговете си, а потребителите се стремят към спестяване. „Потребителите преминаха от модела „аз искам“ към модел „аз имам нужда“, посочи Димитров.
Впрочем остава табу и друга тема – „ракът“ на лошите кредити. Според Деян Василев, управител на „Кредит Ланд“и „Моите пари“, в момента тяхното ниво е около 22% и това е много притеснително, въпреки че «банките оперират с не лош марж между лихвените проценти по кредитите и депозитите, който се е запазил през последните години въпреки проблемите на банковия сектор». Което означава че трезорите печелят здраво и не им пука за кризата, в която умират последните остатъци от реалната икономика.
Проблемът е, че националният финансов и бизнес екип «Дянков – Искров – Трайков» показва пълна неадекватност на ситуацията вече втора година и не се виждат никакви признаци, че усеща необходимостта от стратегия в кризата и стратегия за структурното и отраслово преустройство на българската икономика. А подобно нещо е меко казано непоносимо – дори в свят, където Кафка изглежда нормален.
