|
 За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчините си пръсти.
Но, не... Младата жена на отсрещното легло не е щастлива. Тя е обгърнала малкото телце и плаче. Плаче без глас. Сълзите се стичат по лицето и. Красива е, независимо, че е родила преди няколко часа. Знам за нея, че се казва Валя и е от някакво Великотърновско село, не му помня името вече.
В този момент влиза главният лекар и се насочва към нейното легло.
- Какво сега, ще ревем ли? За тези неща се мисли по-рано .
Потръпвам от тона му, а Валя вдига към него красивите си очи и за пръв път издава някакъв подобен на стон, звук.
- Ето тук ти оставям декларацията. Прочети я и гледай до два дена да си взела решението си, че хората няма да чакат.
Добре е, че напуска бързо стаята защото ми идва да изкрещя. Ставам и отивам при нея. Цялата се тресе, вече плаче с глас. Поемам детето от ръцете и. Страх ме е да не го изпусне. Страх... сега вече знам, че една майка няма току-така да позволи да се случи нещо лошо на детето и, но... тогава нямах още представа.
- Аз идвам от "Дом майка и дете", това е декларацията, че се отказвам от рожбата си. Божичко! Божичко... толкова е хубав, вижте го! - ръката и трепери - Татко като разбра, че съм бременна ме изгони. Срам - вика- срам от хората. Ти ни закопа, мръснице! Добре, че беше кака ми, доведе ме в Плевен и така... никой няма да разбере, че съм раждала.
Валя протяга ръце, подавам и малкото вързопче и се връщам на своето легло. В стаята настава мъртва тишина, чуват се само птичките през отворения прозорец.
- А не си ли мислела да си го вземеш? - това е Мария, тя е единствената от нас с второ дете, другите сме първескини.
- Аз съм на деветнайсет. Миналата година завърших гимназията и тъкмо се бях хванала на работа в Търново... стана това и... Изкарах четири месеца в дома... Татко ме не иска на село. Нямам квартира, нямам работа. Божичкоооо! Майка идва два пъти и то все скришом. Сега чакам да дойдат момичетата от дома и да им кажа да се обадят на кака, че съм родила син... Божичкоооооо!
Мълчим. Толкова много болка има в гласа и, толкова безнадеждност. Какво да кажеш в такъв момент. Мълчиш, а ти се иска да можеш да отнемеш поне малко от товара на едно човешко същество, непознато, а в същия този момент толкова близко...
Мълчим.
Валя се залюбила със сина на някакво Търновско партийно величие, забременяла. Той уж искал да се женят, а се оказало, че заминава за Москва да учи. Тя била вече в петия месец, късно за аборт. Останала сама, объркана, уплашена...
Не подписа декларацията нито на втория, нито на третия, а на четвъртия... На четвъртия дойде главният лекар, държа се арогантно. Явно беше обещал детето на свои хора, защото по едно време загуби контрол.
- Подписвай! Подписвай, бе момиче! За каква се мислиш, а? За героиня?
- Да, ще подпиша, но не за осиновяване, а за временно гледане в дома - Валя беше доста по-уверена и дори вече не плачеше - Но ще подпиша утре като ме изпишете и като се прибера горе. Няма да ви го дам на вас.
Петият ден...
Всички се радваме. Днес ни изписват и ще можем да се приберем в къщи с най-голямото си щастие на ръце. Една след друга стаята напускат Мария, Весела, Галя. Оставаме аз и Валя. Разтревожена съм защо ме задържат още, да няма нещо нередно с детето. Не, оказва се, че лекарката била извикана по спешност за малко, а трябва да подпише документите. Валя чака линейката от "Дом майка и дете".
Една възрастна, отрудена женица спира пред всеки прозорец и пита нещо. Вече е пред нашия.
- Да имате Валя от... Валееееееее, мамо! Дошли сме, мамо, с татко ти, с такси... дошли сме, мамо, с пеленки... Да те земем! Да земем и внук си! - очите и са пълни със сълзи, и с нежност, и със загриженост.
Майчица!
Вратата се отваря, викат мен. Прегръщам Валя и искам да и кажа нещо много хубаво. Нещо...нещо, не ми идва нищо друго наум освен:
- Късмет, майче!
Красивите кафяви очи ме гледат с радост:
- И на теб, и на теб!
|
И аз ви благодаря,
и... минаха толкова години от тогава, а на мен винаги ми се пълнят очите със сълзи при спомена.
От цялото си сърце вярвам, че тези хора са щастливи и благословени за избора, който тогава направиха.
Благодаря ви още веднъж!
Наталия
...
Благодаря ти, Наталче!
Продължавай все така... въздействащо!
Стела
чудесно написано
mama
Браво, Натали!
Л.Вучков
чудеса
има чудеса! поредното!
нека се случват и на Вас само чудеса!
мария
RSS на коментарите по тази тема